Приятелство на работното място

Възможно ли е колегата с когото прекарваме една трета а понякога и и повече време през деня,да бъде най-добрият ни приятел?С основание мнозина биха се усмихнали скептично.Приятелските връзки на работното място са твърде деликатни и специфични.Вярно е ,че се случва да споделим с колега и нещо лично-на чаша вино или на кафе след работа.Но тези разговори са продиктувани по скоро от нуждата ни да опознаем човека, с когото работим заедно.Да го предразположим и той да сподели нещо лично.

Защото знаем  добре ,че е невъзможно да се развиваме професионално в среда на враждебност и безразличие.Ние се стремим да създадем истински приятелски връзки на работното място.

Ако сме  израсли и сме възпитани от родители ,които са ни обръщали достатъчно внимание ,удовлетворявали са нуждите ни ,уважавали са желанията ни ,личната ни територия и са посрещали с разбиране страховете ни ,тогава ние с лекота бихме създавали приятелски връзки където и да било.

Дори и да сменим работното си място,бихме запазили създадените приятелства и бихме продължили да се срещаме със старите си колеги.

И обратното-ако родителите ни са изповядвали философията ,че външния свят носи само опасности ,че не е желателно да изразяваме емоциите си открито и че не бива да противоречим на техните заповеди ,ние порастваме с идеята ,че другите са заплаха за нас и всяко общуване е опасно.

Тогава напълно е възможно да натрупаме трудов стаж на едно място,без да успеем да създадем нито една приятелска връзка там.

Много е важен и климата на работното място .Често той може да се окаже мотив за оставане на дадена позиция независимо от ниското  заплащане  труда.Знак за постигната личностна хармония в работата е желанието  с което създаваме приятелства там.Работата в екип създава приятелства.И все пак трябва ясно да очертаем границите на подобно отношения, за да не се разочароваме в бъдеще.

 

Автор:Р.Ангелова-психолог